Пататник

Оригинална рецепта за родопски пататник. Колко ли хора я търсят? Но колкото къщи има в Родопите, толкова и начини на приготвяне на пататника има. Затова много харесвам домашната кухня - зад старото и познатото се крие нещо, което може да те изненада. Заради индивидуалността на този, който я приготвя.

Всякакви видове пататници ще опитате в Родопите - някои ги правят на тиган, други във фурната или пък на сач, или в тава върху старите печки на дърва. Някои добавят много сирене, лук - доста често, пресен джоджен. Има и варианти за пататник с точени кори - в Смолянско съм го срещала най-често. Най-важното, според мен, е да не се разстила дебело, макар че вариантът с кори става доста дебел ( но определено и пълнежът е по-скоро като задушен)

Наша приятелка ни донесе един чувал картофи от Смолян и една дамаджанка с червено вино. Честно казано, отдавна не бях опитвала такива картофи. Дълги години търпях разочарованието на някакви български сортове, подходящи за хранене на прасета и колкото и да искам да подкрепя българското, ако не мога да си намеря чрез познат картофи, предпочитам да си купя някой от френските сортове (тези с тънки кори, които приличат на пресни картофи). Това за мен винаги е било мистерия: Какво се случи с хубавите български картофи?

Та тези картофи, които ми донесоха, нямат нищо общо с френските си събратя. Със сигурност имат леко сладникав вкус, но носят в себе си и някакъв стабилен земен вкус. Някак си - български. Когато ги опитах, в главата ми босоного притича детски спомен. Защото знаете, вкусът, освен рецептори, е и нашите спомени :)

И така - имах си смолянски картофи, а също и истинско домашно краве масло от момчилградския край, само джодженът ми беше от лозето над варненския Аладжа манастир, но реших, че е простимо :)


Как се приготвя пататник в тиган


Моята идея бе да опитам как ще се получи пататника в керамичен тиган с дебелина около 5 мм и в по-тънък метален тиган, (той се води за палачинки) който е не повече от 2-3 мм дебелина.
От раз прецених, че ще сложа много малко сирене и няма да сложа лук. За второто се колебах много, но най-автентично ми е без него. Исках максимално да се запази вкусът на картофа и да се допълни от маслото и джоджена. Нищо претенциозно.


Картофите се обелват и настъргват на едро ренде. Объркват се със солта, оставят се за пет минути, след което с длани, шепа по шепа, се изстисква водата от тях.


Към изстисканите картофи се добавят двете яйца, нароненото сирене, джоджена.

Маслото се разделя на две. Половината се слага в тигана. Когато се разтопи, с помощта на лъжица изсипваме сместа в него, леко я притискаме и оформяме.

Целта е дебелината да е до около 2 см. Аз направих два - един в керамичния съд с дебелина около 2 см, а в по-тънкия тиган - още един с дебелина 1,5 см.

След около 8-10 минути пържене слагаме върху тигана чиния, която да може да поеме размера на пататника. Поставяме ръка върху дъното на чинията и обръщаме тигана върху нея.

Слагаме другото парченце масло в тигана, изчакваме да се разтопи и приплъзваме към него суровата страна на пататника. Пържим до готовност.

Сервира се топъл и най-често с кисело мляко. Нямах заквасено, така че пропуснах.

И в двата тигана пататниците според мен бяха чудесни. Все пак половинката хареса повече този, който бе с дебелина 1,5 см. А момченцето ни на почти 2 години - и двата :)